Снимка: Архив на НБУ.
След всяка година на Майсторския клас на Райна Кабаиванска ви запознаваме с това, което се е случило по време на класа и след него на галаконцерта. Тази година ви предлагаме един по-различен поглед към това, което се случва с участниците след обучението им.
„Проектирана съм в бъдещето“ – казва често Райна Кабаиванска в разговори с журналисти. Винаги в бъдещето са големите идеи и свободните мечти. Но тяхното начало е във всеки настоящ момент, който изживяваме според морала, чувствата и съжденията си. Има хора, притежаващи изключителния талант да разпознават рождения миг на мечтата от бъдещето, да го улавят и споделят с другите. Райна Кабаиванска има този талант и го използва по най-благородния възможен начин в майсторските класове за вокално и артистично усъвършенстване на млади оперни певци, които от години провежда в академии и театри по целия свят. За нас в България най-важният клас на маестра Кабаиванска е организираният от Нов български университет.
Александрина Михайлова, Йоана Кадийска, Мария Николова, Давиде Риу, Джеон Сео и Рейналдо Дроз са имена, за които оперният свят тепърва ще изговори много суперлативи. Те имат красиви гласове с голям обем и хубави цветове, изключителна музикалност, вродена артистичност и завладяващо сценично присъствие. Но най-вече имат „огънчето“, което Кабаиванска търси в своите избраници – огънчето на певческия инстинкт и човешката добродетелност.
Най-много срещи с българската публика има Давиде Риу (32 г.), тенорът от Южна Корея с гръмовен глас, който дебютира в Софийската опера като Калаф и Полионе през 2016 и 2017 г. в постановките на „Турандот“ и „Норма“. През юни 2018 г. той бе главен герой в концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска“ в зала „България“. Световната звезда Андреа Каре заболя и остана сред публиката, а концертната програма, предвидена за трима тенори, бе поделена между останалите двама – Давиде Риу и Рейналдо Дроз. Младият кореец изпълни 7 от най-трудните тенорови арии от оперния репертоар и заслужено обра овациите на развълнуваната публика. Рейналдо Дроз (23 г.) е от Венецуела. Детската му мечта да учи оперно пеене с Райна Кабаиванска го води на прослушване за майсторския клас в София през 2017 г. Мечтата става реалност – приет е в „школата“ на маестрата. Гласът на Рейналдо е по-лиричен от този на Давиде. Ако мелодиката на фразирането, съчетана с чувствено звукоизвличане, при латиноамериканеца неволно напомнят за Доминго, то при азиатеца естествената постановка на гласа и безграничният му диапазон предизвикват асоциация с Павароти. Ако се питате дали между двамата припламва напрежението на конкуренцията, то отговорът е „Да!“.
Младото сопрано Александрина Михайлова (20 г.) се обучава втора година с Райна Кабаиванска в Италия и България. С природно богат глас, все по-добра вокална техника и упорита последователност тя с лекота извървява пътя от талантливо, плахо дете към девойка с потенциал на блестяща млада певица и бъдеща примадона на белкантото. През юни в зала „България“ тя направи своя голям дебют пред българската публика и бе радушно посрещната.
Мария Николова (сопран, 21) и Йоана Кадийска (мецосопран, 30) са нови открития с първо участие в майсторския клас. Мария идва от Русия, но е родена и израснала в България. Пее нежно, но се усеща скрита мощ. Високите ѝ тонове са кристално красиви. Способна е да научи нова ария за часове и да я изпълни така изразително, като че от години я има в репертоара си. Йоана завършва НМА „Панчо Владигеров“ през 2016 г. , лауреат е на много певчески конкурси, участва в постановки на оперите в Бургас, Пловдив и Стара Загора. Притежава плътен, мощен и пластичен глас. С естествен усет към музикалните акценти, пеенето ѝ е ефектно и завладяващо.
Ева Джонг (сопран, 30) и Джеон Сео (баритон, 27) допълват корейската тройка в майсторския клас. Ева е роден артист с голям интерпретаторски талант и фино шлифован глас.
Впечатлен от нейните качества, директорът на Софийската опера акад. Карталов я поканиза главната женска роля (Норина) в премиерната за новия сезон постановка „Дон Паскуале“. Джеонгхиейок (Джеон) Сео – грабващоартистичен и с огромен глас – също е готов заголямата сцена. Но най-ценното за него, когато се справя майсторски с една ария, е да види удоволствието, изписано по лицето на маестра Кабаиванска.
С такова изобилие от добри певци, под диригентството на Найден Тодоров и с оркестъра на Софийската опера и балет, Галаконцертът на 29.09. се превърна в голям музикален празник. В програмата прозвучаха арии от „Сватбата на Фигаро“, „Отвличане от сарая“, „Любовен еликсир“, „Фаворитката“, „Линда ди Шамони“, „Дама пика“ и др. Традиционният поток от солови арии увлече публиката с качествено пеене, вдъхновено представяне и артистично присъствие, но истинската драматургична ценност на вечерта се роди от двете крупни музикални картини, изградени върху арии и дуети от „Силата на съдбата“ и „Бохеми“.
В ариите си от „Силата на съдбата“ тенорът и баритонът от Корея демонстрираха разтърсваща вокална мощ. Кабаиванска е споделяла, че харесва корейските певци, които, поради антропологичната си специфика, имат по-големи кухини в лицевата част на черепа, позволяващи им при пеене да контролират много добре движението на въздуха, да го „въртят“ с повече обем и в резултат да произвеждат заоблен и богат звук. Донякъде изненадващо Давиде Риу и Джеон Сео демонстрираха и дълбока чувствителност при вживяването в характерите на героите си. И макар на концертната сцена да бяха облечени в официални фракове, публиката ги виждаше в одеждите на благородния перуански принц Алваро и жадния за кръв испански аристократ Дон Карлос. „Силата на съдбата“ е опера за греха. Силата на съдбата е силата на греха. Тя определя сюжетните обрати, както и музикалното внушение на цялото произведение – драматичност и фатална обреченост. Така е и в дуета на двамата герои от четвърто действие. В него има и гняв, и горделивост, и завист, и похот. Има също прошка, смирение, благородство, любов. Верди е натоварил произведението си с много мрак. Младите певци му устояха, противопоставиха му личната си човешка надежда и пяха феноменално. Залата изригна във възторг.
След като изпълниха ариите на Мими и Родолфо от първо действие на „Бохеми“, показвайки с майсторска белкантова техника емоцията в лирично-мелодичната музикална линия на Пучини, в последващия любовен дует Александрина Михайлова и Рейналдо Дроз сътвориха затрогващ и пленителен момент. Блестящи в невинността на младостта си, тя с кристално чист глас, неговият – пълен със сладост и мечтание, успяха да ни увлекат в идеята за внезапната любов. Тази, в чийто първи миг целият свят се събира в телата на двамата влюбени, идеално подхождащи едно на друго, за да образуват в близостта си ново общо тяло, което в сферата на собствената си светла енергия се уголемява, става видимо и неустоимо привлекателно. Повярвахме на двамата млади певци. И когато от аванссцената се надпяха в заключителната дълга нота („до“ от трета октава) на дуета, едновременно с притаения възторг в залата премина и въздишката „Колко хубаво би било, ако можеше да продължи…“.
Благодарение на майсторския клас на Райна Кабаиванска, организиран от НБУ, българската публика имаше шанса да чуе в началото на техните кариери имена от световната оперна сцена на днешното време. Някои от тях са големи звезди с ангажименти в най-прочутите оперни театри на Европа и Америка, други се изявяват в по-малък мащаб. Кабаиванска ги обича и им помага еднакво. Важното за нея е „да си вадят хляба с пеене“, защото доверието между учителката и учениците е споделената им обща житейска мечта – любов към пеенето.
Италианците Мария Агреста, Вероника Симеони и Андреа Каре са големите имена от първото поколение на „Школата Кабаиванска“. От началото на десетилетието те градят завидни кариери на сцените на „Ковънт гардън“, „Метрополитън опера“, Парижката опера, Миланската скала, Виенската опера, Кралската опера в Мадрид, „Болшой театър“, „Театро дел Лисеу“ в Барселона, Римската опера, „Театро Сан Карло“ в Неапол, „Ла Фениче“ във Венеция, „Театро Реджо“ в Парма, „Арена ди Верона“, оперните театри в Чикаго и Сан Франциско, Театър „Ла Моне“ в Брюксел, оперите в Цюрих, Монте Карло, Берлин, Мюнхен и др. в партньорство с най-големите съвременни диригенти и изпълнители. В рамките на проекта под егидата на Нов български университет „Райна Кабаиванска представя своите студенти на световната оперна сцена“ Мария Агреста (сопрано) пее в Софийската опера през 2010 г. Тя е Мими от „Бохеми“ и това е нейният дебют на професионалната оперна сцена. Следващата ѝ поява пред оперните фенове в България бе като Дездемона през 2017 г. в директното „киноизлъчване на „Отело“ от „Ковънт гардън“, където ѝ партнира световният тенор номер едно Йонас Кауфман. В момента (ноември–декември 2018) Агреста е Мария Боканегра от „Симон Боканегра“ в „Опера дьо Басти“ с партньор световният баритон номер едно Людовик Тезие. Вероника Симеони (мецосопрано) също има своята роля в Софийската опера и тя е Шарлот от „Вертер“. Годината е 2012, спектакълът е копродукция с „Театро Ла Моне“, Брюксел и отново е в рамките на проекта под егидата на НБУ. През 2017 Симеони бе поканена за ролята на Шарлот и в „Метрополитън опера“. Върховата ѝ изява за сезон 2018/2019 се очаква да е Прециозила от „Силата на съдбата“ в „Роял опера хаус“, Лондон, като част от изключителен състав, предвождан от Йонас Кауфман и безапелационната сопрано – кралица на последните 15 години – Анна Нетребко. Изявата на Андреа Каре (тенор) пред българска публика е от 2014 г. в зала 1 на НДК в юбилейния благотворителен галаконцерт „Райна Кабаиванска представя звездите на операта“. Това събитие се превърна в изключително по много причини – невероятният емоционален заряд на публиката, благородният жест на всички артисти да пеят без хонорар, а приходите от концерта да се съберат във фонда на Райна Кабаиванска в НБУ за стипендии на следващите поколения млади оперни певци, впечатляващата сценография, перфектната организация и, най-вече, изпълнението на самата Райна Кабаиванска, последно (засега) в невероятната ѝ дългогодишна певческа кариера. Каре бе блестяща част от концерта с арии и дуети от „Отело“, „Тоска“ и „Самсон и Далила“. В сезон 2018/2019 Андреа Каре се изправя пред две предизвикателства: дебют в един от най-важните театри – Виенската опера и дебют в една от емблематичните тенорови роли – Калаф от „Турандот“ в „Театро Ла Фениче“, Венеция.
Второто поколение певци от „Школата Кабаиванска“ също има своя силно изявен представител – южнокорейката Витория Йео (сопран). Звездата ѝ изгрява през 2015 г., когато Рикардо Мути я кани за партията на Елвира в концертно изпълнение на „Ернани“ на най-престижния световен оперен фестивал в Залцбург. Съвместната им работа през годините продължава с „Макбет“ и „Аида“. В сезон 2018/2019 маестро Мути и Витория Йео представят „Реквием“ от Верди в Чикаго и Баден-Баден. В групата на това поколение певци са и Мария Радоева (България), Вирджиния Тола (Аржентина), София Соловий (Украйна), Елиза Чо (Южна Корея), Ана Петричевич (Сърбия), Анаис Мехиас (Пуерто Рико), Костадин Мечков (България), Симоне Лим (Южна Корея), Матео Десоле (Италия), които се изявяват в оперните театри в Австрия, България, Германия, Италия, Испания, Израел, Украйна, Франция и др., реализират важни дебюти и отвоюват своето достойно място в света на операта на XXI-ви век.
Марили Санторо и Селене Дзанети от Италия, Даниела Нинева от България, Ева Джонг, Давиде Риу и Джеон Сео от Южна Корея оформят амбициозната трета вълна възпитаници на Райна Кабаиванска. След няколко години дисциплинирана работа със своята Маестра те притежават белкантова вокална техника, ориентирани са репертоарно и артистично. Готови са да стъпят на пътя на професионалния оперен певец. Тримата корейци бяха част от XVIII-тия майсторски клас на Райна Кабаиванска, организиран от НБУ. Взеха своята последна студентска година и на галаконцерта на сцената на Софийската опера, под аплодисментите на развълнуваните зрители, отстъпиха местата си на най-младите, жадни за обучение певци. На Марили Санторо, любимка на софийската публика след изявите си в „Турандот“ (2016) и „Норма“ (2017) в рамките на проекта под егидата на Нов български университет „Райна Кабаиванска представя своите студенти на световната оперна сцена“, ѝ се наложи да пропусне майсторския клас, поради времево застъпване със сценични ангажименти – „Ромео и Жулиета“ в Сао Пауло, концерт в памет на Лучано Павароти в Модена, „Норма“ в Калабрия. Едва ли ще я видим повече като студентка, но като голяма певица – със сигурност (поканена е за „Травиата“ в Софийската опера през декември 2018). Даниела Нинева и Селене Дзанети вече са част от оперните студиа на експерименталния театър в Сполето и оперния театър в Мюнхен. Това е друг начин за начало на кариера – трупане на артистичен опит в малки роли и създаване на професионални познанства. И постоянна дистанционна връзка с маестра Кабаиванска.
Младите надежди Александрина Михайлова, Мария Николова, Рейналдо Дроз, на средна възраст 21 г., са вокални таланти от най-високо качество. Те поемат щафетата от третото поколение, радват се на шанса да имат досег с второто, а на първото се възхищават и го слагат за основа на мечтата си. Мечтата да се осъществят в любимото изкуство. Мечтата да пеят красиво и много години. Мечтата след спектакъл на всяка голяма сцена във всяка точка на света да наберат познатия телефонен номер и да кажат: „Маестра, мина чудесно. Благодаря!“.