Снимка: Фейсбук
След „Трубадур“ и „Риголето“, това подновено представление на „Травиата“ бе заключението на популярната трилогия от Верди представена този сезон в Националната Опера в Париж. И нека го кажем предварително, очаквахме с нетърпение Соня Йончева в ролята на Виолета. За съжаление принудена да отмени участието си по лични причини, българското сопрано бе заместено в последния момент (два дни преди премиерата) от тази, която трябваше да изпълни поредицата постановки през юни: Мария Агреста. Предвид качеството на нейното изпълнение, разочарованието да не слушаме Йончева бе компенсирано от таланта на италианското сопрано.
Нека признаем, че Агреста има предимства благодарение, на които да се хареса: мощен глас, топъл тембър, закръглени височини и преди всичко безкраен дъх. Стилът е много изискан, нюансите са много деликатни и музикалните фрази са постоянно подкрепени от едно съвсем красиво легато. Нейното „Addio del passato“ предизвиква първите (и последни) тръпки на вечерта. Дикцията й е истинско чудо… Тази Виолета осигурена в последния момент се оказа доста „луксозна“. С изпълнителка от подобен ранг и точност до себе си, на Браян Химел му бе трудно да си намери място през цялото представление. Недостатъчно настоятелен във встъпителната сцена от второ действие, прекалено назад в ансамбловите изпълнения. При все това, музикантът тук също е интересен. Фразите са интелигентно обмислени, височината е лъчиста, а персонажът тук е представен в по-субтилни черти от обикновеното. Баща му, изпълнен от Желко Лучич предизвиква абсолютно задоволство. Баритонът, в крепко вокално здраве, дава вокален урок с арията и Кабалетта „Di Provenza il mar“. Пеенето му е от върховна изтънченост и супер стил….
За да съпроводи този прекрасен състав, италианският диригент Микеле Мариоти изпълва ушите на публиката с едно много изискано музикално ръководство. От увертюрата (изключително добре изпълнена) струнните пеят със невероятна точност и нюанси. Цялата опера ще бъде изпълнена с голяма деликатност, енергични и драматични пориви и стилистична завършеност на най-високо ниво. Жалко, че хорът на Операта не успя да се възползва от таланта на диригента и се оказа доста срамежлив за тази премиера….
Себастиан Хербек