Отново, през тази година в периода от 1 до 20 септември в залите на Софийската опера и балет се състоя Международният майсторски клас на Райна Кабаиванска. Майсторски клас, който в последното десетилетие се утвърди като едно от най-значимите събития на музикалния ни живот, като духовна среда, която се превърна в притегателен център за млади изпълнители от цял свят.
Това събитие съчетава в себе си традицията на българската певческа школа, прославила страната ни в най-големи, световни оперни театри, личността на световноизвестното сопрано, голямата българска певица Райна Кабаиванска и философията и новите подходи и идеи носител на които е Нов български университет. Идеи, които го превърнаха в институция, създаваща проекциите на едно ново духовно развитие, на отварянето към образованието и културата на света и едновременно с това на осмислянето му като притегателен център за толкова български и чуждестранни творци от голяма величина. А с това отчитам и огромната важност на случването на нещо от такъв ранг, както за участниците и публиката, така и за динамично протичащите процеси в развитието на музикалния ни живот.
Райна Кабаиванска, голямата оперна прима – а тук си давам сметка, доколко такъв термин е недостатъчен за да обеме величината на нейното изкуство – спокойно може да бъде определена като една от най-видните личности на световната музикална култура от последните десетилетия. Личност, съчетала своята дарба, великолепието на гласа си и изтънчения драматичен артистизъм с блестящия интелект, изключителното трудолюбие и призванието на учителя, който предава своя богат и блестящ артистичен опит, обучава и създава нови певчески гласове, създава личности и помага на толкова млади български и чуждестранни изпълнители за тяхното израстване като големи музиканти. Нещо повече, бих казал че с ежегодно провеждания си майсторски клас Кабаиванска проектира у нас една нова културна общност и в динамиката на една сложно развиваща се глобална култура, създава среда на интензивно творческо общуване, която тя успява да осени и осмисли със своето изкуство.
Тази годишния Галаконцерт, представен в залата на Софийската опера и балет на 20 септември бе едно ярко доказателство на всичко това. За своя Майсторски клас през 2012 г. Райна Кабаиванска беше избрала дванадесет участници от различни страни, които имаха възможност да работят интензивно с нея и да представят своето майсторство заедно Оркестъра на Софийска опера и балет под диригентството на маестро Найден Тодоров. В цялата тази перфектно осмислена и стриктно организирана програма обхващаща няколко епохи оперна музика, от Моцарт до Гершуин, бе видно изяществото и културата на ерудицията и стила на Кабаиванска, на постигнатите с участниците великолепие на звука и дълбочината на смислите.
Това бе видно още в Увертюрата от операта „Дон Жуан“ с безукорно овладяната от Найден Тодоров дълбочина на емоцията и сдържан драматизъм на Моцартовата партитура, в блясъка кондензирал в това встъпление цялата невероятна фабула на операта. Още с това начало на концерта бе виден, ентусиазма и въодушевлението на оркестъра, който явно бе преживял превъзходни и вълнуващи репетиционни мигове.
А това стана ясно още от първия дует и последвалото го изпълнение на арията на Електра от „Идоменей“ на Моцарт на Анаис Мехиас от Пуерто Рико – с блестящо изведена мелодична линия, с майсторски изравнени регистри и брилянтни височини. Нещо повече с детайлно организиран и овладян баланс между мелос и текст съчетани в неразривно, динамично цяло. Музикант който притежава глас, омайва и впечатлява с драматичните си умения да се превъплъщава, да следи най-тънките нюанси на музикалната тъкан. А това бе така и в края на концерта при изпълнението на арията на Лиу от „Турандот“ на Пучини – с лиричното изящество в инструменталните височини.
При Елеонора Войнар от Полша това бе естественото величие в ролята на Памина от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, със сдържаната емоционалност и изискано водената музикална нишка, с изрядно овладените регистри и преходи, проявени в тази така трудна партия. Невероятно е впрочем умението на Кабаиванска да поставя така точно звука и да регулира от една страна техниката на пеене, да моделира артистичната изразност и да влиза в дълбочините на музикалния текст. Да моделира и внушава.
Мария Радоева – стипендианта на Фонд „Райна Кабаиванска“, НБУ и фондация „Америка за България“ представи с отлично изградена певческа постановка изведеното до съвършенство умение да работи с музикалната линия и текста, да ги поставя в различни позиции и да динамизира образа, да балансира емоции и да преминава виртуозно през различни състояния. Зрял глас с невероятно красива звучност, умение да предава своето вълнение, да води, да го внуши на диригент, оркестър и аудитория. Това бе изявено и в арията на Фиордилиджи, както и в дуета с японката Макико Огура в Дорабела от „Така правят всички“ на Моцарт. Огура партнираше точно и ярко а в Розина от „Севилския бръснар“ на Росини показа красотата на тембъра си, плътните драматични низини и яркия висок регистър.
Баритонът Антон Марков се представи като Дандини от „Пепеляшка“ на Росини и Малатеста от „Дон Паскуале“ на Доницети. Младият възпитаник на Нов български университет, изяви превъзходствата и трудностите в двете партии – а това е инструменталната орнаментика при Росини и задъханата емоция в Доницети. Два достатъчно различни ярки модела на стила на италианското белканто в които Марков изяви своите безспорни артистични умения. Умения които той ще развие блестящо в бъдещето си творческо сътрудничество с Райна Кабаиванска.
Драматичната и смислова кулминация бе проектирана в дуета на Амелия и Ричард от „Бал с маски“ на Верди представен блестящо от Ана Петричевич от Сърбия и италианския тенор Андреа Каре – ученик на Павароти и Кабаиванска, стипендиант на Фонд „Райна Кабаиванска“, НБУ. Каре подготвя ролята на Густав III (в италианския вариант Ричард, граф на Уорик и губернатор на Бостън) за поредица от спектакли в Кралската опера на Стокхолм, а в последствие ще се представи и като Исмаил в „Набуко“ в Кралския оперен театър „Ковънт гардън”. Един невероятен изпълнител, обучен отлично и със съвършено овладян гласов апарат, изключителен артистизъм и усет към детайлите на стила. А редом с него, достойно партниращата му, младата Петричевич, притежаваща магнетичен глас и харизма, и отново, и благодарение на Райна Кабаиванска, овладени най-тънки детайли на звукоизвличането и въвеждането му в смислите на музиката – вглъбена в блясъка на звука и в преливането и партнирането с инструменталните колорити. И двамата справили се виртуозно с игрите на драматургията на Скриб/Сомма, изграждащи образи които отвеждаха публиката във вихъра на действието. Брилянтен и затрогващ дует увличащ оркестъра с цялото си великолепие.
Попаднал във възторга си, усетил се като от човек, откъснал се от строгите си музикални познания и пристрастия, потопен в празника на вечерта, съзерцавах скулптурната мощ на тона, енергията на постигания екстатизъм на звука, извайваните от учениците на Кабаиванска образи и сътворените от тях послания при всяка една следваща поява.
А това бяха лиричната и артистична Джилда от „Риголето“ на Елиза Мафи от Италия, майсторски водещата гласа си Иляна Генева във фрау Флут от „Веселите уиндзорки“ на Ото Николай. Това бе отново Андреа Каре, пак като Ричард, този път проявил своя драматизъм и умения за овладяване на най-фини артистични детайли в един модерен подход към традициите на белкантото. Тука ще изведа и мецосопраното Венера Котларова от България, с изисканото изпълнение на арията на Далила от „Самсон и Далила“ на Сен Санс. Котларова която е стипендиант на Фонд „Райна Кабаиванска“, НБУ и фондация „Америка за България“ впечатли с разкошните регистри на гласа си – плътен и благороден, както и с музикалните и артистичните си умения за вграждане в образа. Така беше и в мощта на израза на Николай Войнов в Алвизе от „Джоконда“ на Понкиели или отново във финала на концерта при Ана Петричевич в Серена от „Порги и Бес“ с изявения драматизъм и магнетизъм.
В един вълнуващ финал на Галаконцерта, Райна Кабаиванска обяви и стипендиантите за 2012 г, които ще имат възможността да се обучават за една година при нея в Академия "Веки - Тонели" в Модена, Италия – Антон Марков (България), Венера Котларова - (България), Анаис Мехиас - (Пуеро Рико), Анна Петричевич - (Сърбия). Стипендиите за най-добрите български студенти са осигурени от Фондация „Америка за България“ – основен спонсор на фонд "Райна Кабаиванска" на НБУ, а тези за чуждестранните студенти "Фантастико" – също така основен спонсор на събитието.
Наблюдавах публиката. Два реда по-напред един възрастен господин от публиката – вероятно най-чест посетител на операта през целия концерт следеше и съпреживяваше всеки един детайл на концертното действо, излизаше от действителността и се потапяше в реалността на повествованието. Във всяка една кулминация, вълнението му, като че ли достигаше своя връх и неговите емоционални трептения като че ли се сливаха с тези на солистите, диригента и оркестъра. Така беше впрочем и с цялата публика по време на Галаконцерта. Наблюдавах, наслаждавах се, потапях се в удоволствието от цвета на звука, на неговите образи и на постигания израз, на рядко вижданата симбиоза между младите изпълнители, диригента и оркестъра, на тази създадена на Майсторския клас духовна общност, която ни провокира да желаем отново и отново величието на такова преживяване, на такова усещане на общуването, на съпричастието и радостта от резултата, на възхитата пред аристократичната скромност, артистичното величие и обичта на Учителя, на голямата дама на оперната музика Райна Кабаиванска.
Георги Арнаудов