Снимка: Крум Стоев
За двайсетте години на майсторския клас на Райна Кабаиванска ще ни разкаже Петър Барбалов. Разказ, който няма да бъде хронологичен, нито богато фактологичен – ще бъде разказ за обичта и призванието, за преподаването като отглеждане и възвисяване.
Райна Кабаиванска е създател на изкуство. Оперните сцени са естественият дом на нейния изключителен талант на творец. Там блести световната º слава, раждат се легендите. Също концертни подиуми, филмови площадки, студия за звукозапис, телевизионни предавания, печатни интервюта се превръщат в сцена за наситен контакт на голямата артистка с обожаващата публика. В последните две десетилетия преподаването превзема маестра Кабаиванска, неизчерпаемата º енергия да дава, да вае красота, да гради морал, да създава изкуство.
2020-та е двадесетата година на Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Това е първият майсторски клас в България. Създаден е през 2001 г. от д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, и се осъществява в партньорство на НБУ със Софийската филхармония и Софийската опера и балет. От 2012 г. и Столична община се присъединява към партниращите институции, чрез стипендия за участник в майсторския клас. Годишнината се отбелязва с поредица от събития: летен онлайн фестивал Raina Kabaivanska NBU Masterclass Fest, който излъчва концерти, опери, филми от историята на майсторските класове; гостуване на звездата от Школата „Кабаиванска“ Витория Йео за „Мадам Бътерфлай“ в Античния театър в Пловдив; гостуване на младия тенор, стипендиант на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ, Джузепе Инфантино за концерт със Софийската филхармония; спектакъл на „Трубадур“ в Софийската опера със състав от артисти от майсторските класове; изложби в София и Пловдив с фотоси от майсторските класове; издаване на фотоалбум, посветен на годишнината, и др. Юбилейният майсторски клас е включен в Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.
На въпроса как подбира своите ученици Райна Кабаиванска отговаря: „Преди всичко да видиш в очите, че има огънче. Когато пее, да почувстваш, че той не произвежда само звуци, но има вътре в звука нещо повече – емоция. Това аз наричам „талант“, преди всичко талант. Гласът е нещо необходимо – хубав ли е, не е ли хубав, за мен не е толкова важно, защото и с нехубави гласове могат да се правят големи неща. Ако си артист“.
В годините критериите на маестра Кабаиванска са покрили някои от утвърдените имена на съвременната оперна сцена – Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Вирджиния Тола, Мария Агреста, Мария-Хосе Сири, Прити Йенде, София Соловий, Селене Дзанети, Симоне Лим, Яско Сато. Изявите им са в оперните театри по целия свят, включително на най-престижните сцени на „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, „Ла Скала“ в Милано, „Ковънт гардън“ в Лондон, Виенската опера, Националната опера на Париж, „Театро Реал“ в Мадрид, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, Римската опера, „Арена ди Верона“, „Болшой театр“, „Байриш Щатсопер“. Десетки други талантливи млади певци, стипендианти на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ, следват звездната група и правят своите международни дебюти. Част от българската оперна сцена са: Вера Гиргинова, Веселин Михайлов, Диана Василева, Димитър Арнаудов, Силвия Тенева, Йоана Кадийска, Костадин Мечков, Марк Фаулър и др. Открояват се и завръщанията в България на Мария Радоева – пред публиката на Софийската филхармония и Античния театър в Пловдив.
,,Аз винаги се свързвам и лично със студентите си. Те вярват на мен, аз на тях.“
Учителите, на които вярва Райна Кабаиванска, са Людмила Прокопова и Илия Йосифов в Софийската консерватория, Дзита Фумагали-Рива в Милано, Джулия Тес във Верчели, Антонио Тонини, Джан Андреа Гавадзени и Марио Фриджерио в академията на „Ла Скала“, Антонио Вото, който я кани за първата роля в „Ла Скала“, Роза Понсел в Балтимор и Родолфо Челети, с когото специализира Доницети. Особено силна е връзката º с Фумагали, за която Райна се грижи до смъртта º на 102-годишна възраст (1994). На раздяла старата певица подарява на ученичката си, световна звезда в разгара на славата, диамантения си пръстен със завета да го разхожда още по оперните сцени, за да става блясъкът му все по-силен. „Имах като преподавателка една много щедра жена, г-жа Дзита Фумагали, и искам да направя за младите това, което тя направи за мен… Искам да върна част от тази доброта.“
Райна Кабаиванска подкрепя важните дебюти на своите ученици и с лично присъствие. През октомври 2019 тя е специален гост на „Театро Реал“ в Мадрид за дебюта на Мария Агреста като Леонора и на Андреа Каре като Дон Карлос в „Дон Карлос“. „Винаги, когато се качвам на сцената мисля за всички неща, на които ме е научила. Но това, което винаги е пред очите ми, са нейната усмивка и ръцете º, които ме прегръщат и ми казват: „Хайде, Мари, тръгвай!“ Това е нещо, което нося винаги със себе си. Райна вярваше в мен дори когато аз самата не вярвах. Така ни свързва една голяма обич, аз безкрайно много я обичам. И трябва да º благодаря много, защото освен всичко, на което ме научи на художествено ниво, тя ме научи да вярвам в себе си“, казва за своята учителка звездното сопрано Агреста, а тенорът Каре допълва: „Тя е Учителят! Тя може да ми каже всичко, да ме поправи технически, музикално. Нейната изразителност ми дава толкова много. Разчитам на нейния опит. Винаги ми е помагала. Продължавам да разчитам на нея и за най-фините детайли, които се опитвам да попия като гъба“. Няколко месеца по-рано в „Ковънт гардън“ Кабаиванска отново е специален гост за дебюта на Вероника Симеони като Прециозила от „Силата на съдбата“, със състав от най-големите съвременни оперни звезди начело с Анна Нетребко и Йонас Кауфман. „Запознахме се във Верона, където се явих на прослушване за Академията на Арената. Веднага събуди в мен доверие и ми вдъхна ентусиазъм. Около нея имаше прекрасна светлина. Без страх и притеснение, сякаш животът ми беше в нейните ръце, казах: „Да работим, да изграждаме заедно, помогнете ми, дайте ми опора“. И оттогава тя го прави винаги, при всеки случай, при всеки дебют. Тя е човекът, който най-често е до мен. И това е уникално“, споделя Симеони, а Нетребко се обръща към Кабаиванска: „Толкова много съм научила от Вас! С Вашите записи съм подготвяла „Тоска“, „Трубадур“, „Дон Карлос“. През декември, когато Нетребко дебютира „Тоска“ в „Ла Скала“, пред „Кориере дела сера“ споделя: „Всички пеят Тоска, но добри съм виждала малко. Калас и Кабаиванска… Превъзходна е Тоска (на Кабаиванска) с Павароти от Римската опера, както и тази с Доминго във филма на Де Бозио. Райна за мен е модел“.
Обучението е основна и до- бродетелна дейност за Райна Кабаиванска. Първата учителка в живота º е нейната майка Стайка – преподавател по физика във Втора мъжка гимназия в Бургас. Но преди всичко учител по житейска мъдрост на своята дъщеря. По инициатива на майка си, за да е по-дисциплинирана, и малко насила, както всички деца, Райна започва да учи пиано на шест години. Със свиренето естествено идва и пеенето. ,,А който веднъж се разболее от пеене, то е за цял живот!“, казва Кабаиванска и допълва: ,,Аз затова съм добра учителка, защото съм учителска щерка. Пеенето е преди всичко дисциплина. Защото трябва да си като войник, който винаги отива на война, отива на битка, отива да завладее един театър от 1 500 души или една Арена от 16 000 души и това е истинска битка. Това е една голяма размяна на енергии, на хипнози. Аз, артистът, трябва да хипнотизирам публиката, ако ми се отдаде“.
През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов, основател на НБУ, Райна Кабаиванска създава стипендиантски фонд в Нов български университет със свое лично дарение – като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. Партньори на фонда през годините са Столична община, Фондация „Америка за България“, търговска верига „Фантастико“, Посолството на Италия в България и др. От своето създаване Фонд „Райна Кабаиванска“ е присъдил 75 стипендии.
Проф. Богданов пише: „Като всички, преминали през школата на упоритото трудене и достигнали до такъв връх, Райна Кабаиванска е скромен, деен човек, с поглед, насочен към бъдещето. На това отгоре е и интелектуална личност. Към другите трудности да се говори за нея се добавя и особеното съчетание в личността º на овладяна даденост, трудолюбие, характер и ум. Особено защото става дума за качества, които се подкрепят, без да си пречат, когато някое трябва да вземе превес“.
Насочена към бъдещето, днес Школата „Кабаиванска“ има много имена. Марили Санторо, Рейналдо Дроз, Даниел Ким възхитиха Театър „Лучано Павароти“ в Модена през септември 2019 с „Реквием“ от Леонкавало, поставен специално за учениците на Райна Кабаиванска. Александрина Михайлова, Рейналдо Дроз, Карло Сео, Ева Ким Маджо се представиха успешно във Филхармоничния театър на Верона през ноември 2019 в концертно изпълнение на „Бохеми“. Отново пред зоркия поглед на своята Маестра. През юли 2020, след постКовид-19 възстановяването на сценичния живот в Италия, участия в концерти и спектакли направиха Киара Изотон, Джузепе Инфантино, Ана Виктория Питс, Карло Сео, Давиде Риу и др. Макар и все още в обучителен режим, принадлежността на младите певци към Школата „Кабаиванска“ им създава възможности за сценична изява, подпечатва имената им с гаранция за почтеност, професионализъм и високо вокално-артистично качество. Прави ги популярни и разпознаваеми.
През декември 2019 Витория Йео е на корицата на списание L`Opera по повод дебюта си като Норма в „Театро Алигери“ в Равена. Дебют, подкрепен от присъствието на Райна Кабаиванска. „Чувствам, че на тaзи грижа, която тя ми отдава, искам да отговоря много добре, защото много я обичам. Тя е една голяма жена, като учител и като личност, която аз срещнах в моя живот. Много съм щастлива, че мога да отговоря, правейки тази кариера, тези стъпки, които искам аз, иска и тя. Идват и хубавите професионални моменти и за мен и сме щастливи и аз, и тя. Това ме изпълва с красиво чувство. Много я обичам. Важно е търпението. За да направиш нещо хубаво в пеенето, трябва да имаш търпение. Успехът не идва лесно. Ако изчакаш с търпение и любов, чудото ще се случи“, споделя южнокорейското сопрано, за чието включване в Школата „Кабаиванска“ силно повлиява д-р Текев. Той забелязва младата певица през 2010 г. в майсторския клас на Райна Кабаиванска в Академия „Киджана“ в Сиена и я кани да се яви на прослушването в София за класа в Нов български университет. Тя го прави, приета е. Напредва бързо, печели стипендия за обучение и заминава за Модена, за да специализира целогодишно с Кабаиванска в Музикален институт „Веки – Тонели“. Това са трите образователни институции, върху които стъпва основата на Школата „Кабаиванска“.
За създаването на международния майсторски клас в НБУ д-р Текев разказва пред сп. „Мениджър“: „Всяко голямо постижение е основано на лична история. Така е и с майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Аз съм неин почитател от много ранна възраст и тя беше причината да мечтая за кариера в музиката. Сега си давам сметка, че съм трансформирал тази мечта в това да менажирам процеси и да помагам на млади таланти в операта. През 1993 г. предложих на Настоятелството на НБУ да създадем департамент по музика, един от първите в университета, а през 1995 г. вече имах смелостта да предложа на Райна Кабаиванска да направи майсторски клас… Разбрах, че фондацията º заседава в административната сграда на НДК. Спомням си, че я чаках много дълго, а като излезе, имахме време колкото да слезем заедно с асансьора. Не си спомням какво точно съм говорил в асансьора, факт е, че Райна Кабаиванска се съгласи да направи майсторски клас. Първата възможност беше през 2001 г. И така вече една след друга 19 години…“.
Преподаването има научна основа, но то носи задължението да я надскача, подчинявайки я на индивидуалното човешко измерение на категориите морал, естетика, чувствителност. Тогава преподаването се превръща в изкуство. „Най-важният момент в едно педагогическо събитие е да има климат на любов и на обич, защото изкуството, всички изкуства, са преди всичко емоция. Ако няма емоция и в човешките отношения, тогава като че ли нищо не става. Трябва да обичаш този човек, който е пред теб, трябва да му вярваш. За мен да давам на публиката и да давам на младите е едно и също. Боря се за операта, защото тя е едно от съкровищата на нашата култура. И нея трябва да дарим на младите. Красотата, музиката, културата. Ето защо аз работя и воювам за операта“, казва Райна Кабаиванска, а погледът º отново е насочен в бъдещето. Там е следващият майсторски клас.