“Изкуството трябва да разкрива нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито сигурността ни.”
Райна Кабаиванска,Доктор хонорис кауза на
Нов български университет
Кулминация в тържествата, посветени на 10-годишния юбилей на Нов български университет, бе концертът на Майсторския клас, воден от световната оперна прима Райна Кабаиванска. Оркестърът, диригентът, първата цигулка, публиката - всичко създаваше една неподражаема хармония, под името и знака на Нов български университет, в очакването на най-добрата оперна актриса.
В първата част на концерта се представиха осем от най-добрите участници в класа на г-жа Райна Кабаиванска: Илиана Селимска - с ария на Дорина от операта "Дон Паскуале" на Доницети, Ина Кънчева - с ария на Елена от операта "Сицилиански вечери" на Верди, Камелия Кадер - с ария на Розина от операта "Севилският бръснар" на Росини, Лили Стефанова - с ария на Амелия от операта "Бал с маски" на Верди, Любов Методиева - с ария на Лаурета от операта "Джанни Скики" на Пучини, Мила Павлова - с ария на Микаела от операта "Кармен" на Бизе, Станислава Въжарова - с ария на Дездемона от операта "Отело" на Верди, Цветана Бандаловска с ария на Саломе от операта "Иродиада" на Жул Масне.
Студентите перфектно показаха, това което са научили, а гласовете им оправдаха аплодисментите на публиката, които ги връщаха отново и отново на сцената.
Неповторима и единствена, изправяща публиката на крака, на сцената се появи и самата Райна Кабаиванска - Тоска, Манон, Адриана Лекуврьор - персонажи по едноимените опери на Пучини, Масне, Чилеа. Глас, който започва от невидимото, преминава през мислите, организира думите, побира хората, нощта, дъжда…
Изненада на вечерта беше изпълнението на оперната прима Райна Кабаиванска заедно с нейните студенти…
Може би музикалните канони могат да нарекат един подобен концерт "заключителен", но за всички, които бяха в тази вечер в зала "България", този концерт е само прелистен лист - от партитурите, изпълнен с музика, със звуци, с гласове. Гласовете нито са заключителни, нито могат да се сбогуват…
Защото никога не се губят, те тръгват в пространството и времето: музиката - към следващия нотен лист, гласът - към следващия глас, Нов български университет - към следващата си година. Истинските неща винаги продължават…
И защото, както самата Райна Кабаиванска при удостояването й с титлата Доктор хонорис кауза на Нов български университет каза:
Само за крилете на духа няма безпредел недостижим…
P.S. А дъждът след концерта - продължаваше да звучи с онзи глас, който все подсеща, че всичко ще върви по вода, че дори и в нощта - всеки облак има сребърен обков. И че много скоро, че само след броени дни ще започне единадесетата учебна година на Нов български университет.
Веселина Василева