Рим (Италия), 1981 – Генуа (Италия), 1993 год.
“Изпълнителката на главната роля Райна Кабаиванска постигна триумф. Над целия спектакъл властваше нейната Елизабета. Както беше вече през 1981 год. с Фауста, тя знаеше как кръшно да нагоди гласа си на лирично сопрано към изискванията на една партия за лек сопран и го направи с изискана техника, с направо хитър сценичен инстинкт и с изключителна музикалност, потвърждавайки при това, че е една голяма артистка. Мнението на публиката, която й присъди триумфа, изглеждаше справедливо и заслужено."
Теодоро Чели
“Месаджеро”
“Кабаиванска, която след своята незабравима Фауста в Опера Рим, не е пяла повече Доницети, избра на свой ред да застане с лице срещу нечовешките отклонения на девствената кралица. Някои се опасяваха от най-лошото, имайки пред вид многобройните й нахлувания във веристкия репертоар. Но това означава да се забрави променливостта на артистката, нейната изключителна Армида на Глук, нейната омагьосваща Весталка, нейната царствена Фауста. Още с появяването си на сцената Кабаиванска с поведението си, както и с пеенето си, веднага разсейва всяко недоразумение и рисува един портрет на Елизабет, който ще остане запечатан в паметта ни. Едно почти мъжко държане, властни жестове, разбирай груби, служат за дълго и плавно излъчване, проникващо и сигурно и една образцова техника.
Всичко е възхитително: легатото в арията изравнено “L’amor suo mi fe beata” (“Твоята любов ме прави благословена”), майсторството и отличният контрол в самостоятелното изпълнение в дуета с Роберто, въздействието на силата на нападките във второ действие и особено крещящата истина на последния акт, преживян с напрежение, което понякога не се издържа. В тази последна сцена на сцената се появява една кралица без грим, под тежестта на своите шестдесет години върху раменете си. Дългата бяла риза не може да скрие тялото на една стара жена. Тя търси подслон на трона и плаче “живей неблагодарно”, а цялата зала е обляна в сълзи заедно с нея, преди да избухне в гръм от аплодисменти. Кралицата Кабаиванска току-що е спечелила една свещена битка. Може би най-важната в кариерата й.“
Серджо Сегалини
Опера интернасионал