Болоня, Реджо Емилия, Ферара, Модена, Сасуоло (Италия) 1974 – Мачерата и Луго ди Романя (Италия) 1984 год.
“Бяха на прав път ръководените от Еудженио Гара, които смятаха Виолета като естествена точка на достигане на неговото развитие и твърдо доказателство за придобита пълнота и съзнание за една артистична зрялост. Веднъж овладяла техническия ключ, освен приетата психология, Кабаиванска вървеше все по-бързо в правилната посока, с едно кресчендо, при пълно съвпадение на намерение и реализация (един незабравим органов терцет).”
Джорджо Гуалерци
Дискотека HI-FI.
“Фиоритурата на Виолета има трескав, невротичен ритъм, който категорично изключва класическото лустро на Росини и дори на Белини. Кабаиванска спази този ритъм без да е необходимо да понижава произведението, както се прави по принцип, и почти винаги можеше да спази щриха на колоратурата на Верди. Вярно е, че имаше известно несъзнателно изравняване на нотата, но обяснението на този проблем би могло да се предложи от самия Верди. Кабаиванска е оперна актриса; тя игра през цялото време, без отдих, разточително. При такава ситуация, обяснява Верди, контролирането на дишането, и впоследствие, перфектната интонация, може да се превърне в проблем. Дуетът от Второ действие, както беше изпълнен от Брусон и Кабаиванска, е образцов.”
Родолфо Челети
“Епока”