Палермо (Италия) 1971 – филм (1975) - Хамбург (Германия) 1976 и 1978 – Залцбург и Виена (Австрия) и 1978 – Западен Берлин (Германия) 1979, 1982, 1984 и 1986, Варна (1979) - Венеция, Пистоя, Генуа, Ла Специя (Италия) 1980, София 1981 – Манхайм (Германия)
“Скъпа Райна, Австрийската телевизия предаде снощи нашия Трубадур от Виенската опера.
Бях развълнуван и щастлив от артистичната му стойност, бях очарован, както в деня на спектакъла. Вашата интерпретация, и от вокална гледна точка, и от артистична, си остава завинаги модел на артистична перфектност.
И трябва да признаем, че действието и режисурата на операта имат истинска стойност в простотата си.
Прегръщам Ви с цялото си сърце и с най-мили поздрави ваш.
Херберт фон Караян
Залцбург, 10.06.1986 г.”
“Нейният кристален сопранов глас се справя с виртуозна лекота и има експресивност, която се разтваря като дъга от цветове, от триумфалната интонация до бледността на смъртта. Тя придава прочувствено човешко измерение на образа на Леонора.”
Mакс Кайндл-Хьоних
„Залцбургер Нахрихтен“
“В “Трубадур” нейният глас има по-тъмен, по-тежък, по-величествен нюанс. Някои мелодии, но и строфи от либретото, го отдават на тези певци, които имат усещане за истинска мелодрама на Верди. При пеенето на Кабаиванска тази патина от меланхолично благородство придава усещане за нежна и почти призрачна тъга. Дори кабалетата (която Караян забавя необичайно) е пропита от него. Нейната Леонора винаги е страдала, наранена е до смърт от началото и склонна към тъга дори във фиоритурата. Мислех, че може да се каже всичко за това представление, но че диригентът и сопраното липсват във въображението.”
Родолфо Челети
Дискотека HI-FI
Достатъчно е Райна Кабаиванска да излезе на сцената и да изпее една незабравима «Нощта мълчи» и спектакълът намира своя тон. Арията "За любов на розови криле" разкрива разцвета на един вибриращ тембър, изгарящия, воден с майсторство дъх на възхитителните легато и пианисими в естетическо наслаждение.