Кабаиванска и нейният майсторски клас по вдъхновение

Три спектакъла на операта „Норма” от Винченцо Белини с режисьор Уго де Ана и диригент Григор Паликаров удивиха публиката на Софийска опера и балет в средата на месец октомври. Съчетанието от такава хомогенност на гласове, фразиране с изключителен вкус и белкантова вокална техника е рядко събитие. Забележителното в тези представления бе изборът на главните роли – съставен от млади артисти, обучавани от Райна Кабаиванска* в нейните майсторски класове в Нов български университет, Академия Киджана в Сиена и Институт „Веки-Тонели” в Модена.

 

Артистичният път на Райна Кабаиванска е белязан от една особена самотност – на смелият боец, който сам взема решения и сам печели победи. На невръстните 7 години започва да свири на пиано, каквото е желанието на нейните родители, но малко по-късно сама решава да пее това, което свири. В прогимназията сама избира да се включи в училищния хор. След края на гимназията сама решава да кандидатства в Държавната консерватория, вместо в Архитектурния институт, към който упорито е насочвана от майка си. Завършва Консерваторията с отличие, в резултат получава стипендия за обучение в Съветския съюз и сама взима решение да замени Москва с Милано. Урежда си среща с Вълко Червенков (с ходатайството на ген. Винаров, приятел на вече покойния и баща), отива сама и го убеждава да позволи промяната.

 

В Милано пристига също сама, посрещачи няма, и започва да учи с Джулия Тес. Много бързо сама решава да смени преподавателката си и отива при Дзита Фумагали-Рива в консерваторията във Верчели (малко градче наблизо). Годината е 1958-а. През 1959 г. се явява на първия си конкурс (в Реджо Емилия) и го печели (тя – при жените, Лучано Павароти – при мъжете).

 

През 1960 г. печели конкурса за млади изпълнители към школата на „Ла Скала“. През 1961 г. дебютира в „Ла Скала“ като Аниезе от „Беатриче Ди Тенда” и буквално същата вечер получава предложения за договори от представителите на „Ковънт Гардън“ и Метрополитън опера. Сама решава да ги приеме.

 

Дебютите и в двата театъра са през 1962 г. Това е началото на 55 години изключителна певческа кариера, в която фигурата на артистичния агент не съществува – Райна Кабаиванска винаги сама избира ролите си и театрите, в които да ги представи. Ситуация, която в днешния оперен свят е невъзможна, а във времето на апогея на нейната кариера – невероятна. Поредици от факти в кариерата на Кабаиванска звучат невъзможно, направо фантастично, но са съответни на един „специален характер”, както казва самата тя за себе си. Потвърждават го архивите на театрите по целия свят.

Понасянето на такава самотност изисква силен антиагент. Името му е Вдъхновение. Вдъхновение от това, което правиш.

„Винаги съм пяла с радост”, казва Кабаиванска.

 

Но от дистанцията на времето тя назовава настроението на преживяното, не и причината за него. Защото борави повече с фактите, отколкото с техните причини. Вдъхновението от живота, отдаден на музиката, е причината за радостта от пеенето, за преодоляването на самотността. Също и за друго – самата Райна Кабаиванска да се превърне във вдъхновение за стотици млади певци, преминали през майсторските й класове.

 

Марили Санторо, Йогхюн Риу, Шин Дже Банг, Елиза Барберо, Костадин Мечков, Страхиня Джокич, Даниела Нинева, Роксана Ерера, Мануел Родригес са младите артисти, изявили се в проекта „Норма”. Идват от Италия, Корея, България, Сърбия, Чили и Испания. Важно е имената им да бъдат назовани – от уважение към техния труд и великолепно представяне, като забележителен факт в музикалния живот на София в сегашно време – така както през 2010 г. отбелязахме участието на Мария Агреста в „Бохеми” и през 2012 г. на Вероника Симеони във „Вертер”. Тогава изгряващи звезди, днес тези две певици от Школата „Кабаиванска“ са в оперния елит, ангажирани за години напред в най-важните световни театри.

 

„Ако пея, и както пея – това е само благодарение на Райна Кабаиванска”, казва Вероника Симеони.

 

„Да се запозная с Райна Кабаиванска беше откритие. Пред мен се разкри един прекрасен и любящ човек, каквато може да бъде само една майка… Като преподавател е изключителна. Взискателна и непоколебима и с нечовешка щедрост. Не познавам друг, който да знае как и да има желанието да предаде своето знание и опит на другите”. Думите са на Мария Агреста.

Най-лаконична е Марили Санторо:

„Дължа й наистина всичко!”.

Райна Кабаиванска предава вдъхновено своето знание на младите певци, които я следват. Така щедро към самата нея преди години е постъпила и Дзита Фумагали, въвеждайки я в света на белкантото. Предава им и друго – стремежа си за постигане на вечността. Не като лична слава, а като опазване на истински ценното във времето.

 

В премиерния спектакъл на „Норма” с артисти от школата на Райна Кабаиванска видяхме блестящи солисти, ефектна и майсторска режисура, концентриран диригент, ентусиазирани хор и оркестър, продуцент с 360 градуса покритие. Невидимото свързване на тези фактори ражда вдъхновение у всеки отделен участник, личен стремеж към най-високо постижение. Атмосферата е едновременно наситена и освобождаваща. Създава се изкуство. Публиката не диша, а попива. Разбира, че преживяването е изключително.

В 17 поредни години Нов български университет реализира 17 издания на международния майсторски клас на Райна Кабаиванска по вокална техника и артистична интерпретация. Прослушани са над 1000 кандидати, за участие са избрани 199. Дадени са 83 стипендии, осигурени от Фонд „Райна Кабаиванска” в НБУ с партньорството на Фондация „Америка за България”, Столична община и „Фантастико”. Съвместно със Софийска опера и балет в София и Модена са показани 13 представления на 4 заглавия – „Бохеми” (2010-2012), „Вертер” (2012), „Турандот” (2016), „Норма” (2017). Двигател на всичко това е д-р Георги Текев, изпълнителен директор на Нов български университет.

 

Певческата кариера на самата Райна Кабаиванска в този период включва „Тоска” в Театро Реджо в Парма и Театро Реал в Мадрид; „Жената в мрака” в Театро Масимо в Палермо; „Човешкият глас” в Театро Масимо в Палермо и Театро комунале в Болоня; „Дама пика” в Театро Сан Карло в Неапол и Оперния театър в Тулуза; „Диалози на кармелитките” в Театро Реал в Мадрид; „Скуола ди гуида” в Театро деи Риновати в Сиена; гала-концерти в Театро Реал в Мадрид, Римската опера, Театро комунале в Болоня, зала „България”, Театро „Лучано Павароти” в Модена, Театро Верди в Триест; концерти на Школата „Кабаиванска“ в Театро Реджо ди Парма и НДК в София и много други. А в личен план същевременно посрещна 70-тия и 80-тия си рожден ден, както и 2 внучета.

 

Вдъхновяващо е, нали!

---

* С изключение на солистката на Софийската опера Радостина Николаева в един от спектаклите.

Източник: Площад Славейков