Водещ: Юра Трошанова
Костадин Мечков е роден през 1987 година в Бургас.
Участва в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет през 2010–2015 г. През последните три години е стипендиант на Фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет и на Фондация „Америка за България“.
Учи в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Академия Киджана в Сиена и Музикалния институт „Веки - Тонели“ в Модена, Италия. Лауреат е на XXII Национален конкурс за млади оперни певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – първа награда за 2010 г., а през 2013 г. печели трета награда на международния конкурс „Елена Николай“.
Дебютът му на сцената на Националната опера е през 2010 в „Бохеми” на Пучини, копродукция на Националната опера, Нов български университет и Театро Комунале „Лучано Павароти” – Модена, с диригент Алдо Сисило.
През 2014 година Мечков участва в Юбилейния галаконцерт в чест на 80- годишнината на Райна Кабаиванска в зала 1 на Националния дворец на културата. В препълнената зала младият бас изпълнява арията на княз Галицки от операта „Княз Игор” на Бородин.
Сега Костадин Мечков и неговото първо гостуване в Студиото на Classic FM.
Юра Трошанова: Басът Костадин Мечков ни гостува сега в Студиото на Classic FM. Един музикант, който в ранните си години не само е учил вокално майсторство, но също така и пиано. А това е едно голямо предимство за развитието му, сигурна съм, че той самият е оценил по-нататък това предимство. И още едно предимство в неговата кариера и живот – изучавал е също така и италиански език в гимназията. Всички знаем, че това е езикът на операта. Когато един човек и млад музикант се готви да се превърне в успял оперен певец, италианският език всъщност е най-малкото, което той трябва да направи за себе си, когато се подготвя. Костадин Мечков, уважаеми слушатели е от красивия черноморски град Бургас, където най-напред се занимава с музика. Но завършва, разбира се, тук в София в Музикалната академия, Вокалния факултет при проф. Илка Попова. Преди да се дипломира, вече е посещавал майсторския клас на Анна Томова-Синтова. 2010 г. Много важна година за него, това е годината, в която басът се дипломира и в която влиза в майсторския клас на Райна Кабаиванска. Така всъщност се получава, че един финал за него е начало, при това в една и съща година. Здравейте! Добре дошли при нас.
Костадин Мечков: Здравейте.
Юра Трошанова: Действително Вие излязохте от Националната музикална академия и влязохте в майсторския клас на Райна Кабаиванска и всичко това стана в една и съща година – 2010-та. Така ли се случи?
Костадин Мечков: Да, така беше. В Академията имах възможност да работя и да се развивам. Тогава се правеха много студентски спектакли, в които имахме възможност да участваме. Трябва да спомена, че освен при проф. Илка Попова, при която съм завършил вокално, завърших и актьорско майсторство при проф. Павел Герджиков, с който съм имал възможност да работя много сериозни роли, още в една много крехка възраст, което ми е помогнало след това да се прехвърля в работата си по-нататък с Райна. Наистина това стана в една и съща година – 2010-а.
Юра Трошанова: Или сякаш потвърждава правилото, че една врата като се затвори, веднага се отваря друга.
Костадин Мечков: Да, абсолютно!
Юра Трошанова: Имате майсторски класове при доста артисти. Има един от майсторските класове, който е много интересен, защото е специфичен, различен от всички останали. Става дума за Академичното обучение на известната оперна режисьорка Вера Немирова. Разкажете ни първо за това, а след това ще имаме и достатъчно време да говорим и за певците, с които сте работили и основно Кабаиванска.
Костадин Мечков: Това беше, когато учех магистратура в Академията, беше Академичен майсторски клас на Вера Немирова, по покана на Академията. Много интересно беше да се работи с Вера Немирова, защото тя е един изключителен режисьор с изключителни виждания, много интересни. И когато това се съчетае с едни млади хора, които имат изключително желание и горят в работата си, макар и не толкова готови за оперната сцена и за това толкова трудно изкуство. Тогава е много интересно, когато един такъв човек, като нея, успее да те въведе в дадено заглавие. При нас това бяха две заглавия: „Дон Жуан“ и ако не се лъжа „Вълшебната флейта“. Тя има много съвременен подход към това, как трябва да изглежда оперния спектакъл, защото знаем, че освен класическия оперен спектакъл, примерно класически барокови костюми, в момента е изключително наумяло в Европа, а навлиза и в България – да се правят модерни оперни спектакли, които да са по-разчупени и интересни за публиката. Виждаме го навсякъде – в Софийска опера, в Стара Загора, в Бургас, където съм гостувал напоследък, се правят такива спектакли.
Юра Трошанова: Колко важно е за един оперен певец всъщност да познава и погледа на режисьора? Според мен това е много важно. Защо е така, защото операта в днешно време става повече театър ли?
Костадин Мечков: Според мен това е много важно, защото режисурата е изключително важна в днешно време. Операта влиза в 21-и век, както всичко останало и е много важно как певецът реагира на режисурата, как той се държи в една модерна постановка. Не само уменията, които са нужни за класическите постановки, в модерната постановка е различно, много голяма роля играят режисьорите за някои за лошо, за други за добро, но в момента главна роля в операта има режисьора!
Юра Трошанова: Да, прави впечатление, че например в големите световни опрени театри например, когато се представя нова постановка, първото, което се афишира, е името на режисьора. И чак след него артистите.
Костадин Мечков: Абсолютно. И на кастинга най-голяма роля играе режисьорът. Много важно е и как изглеждаш, Райна също много ни говори за това, че визията е изключително важна, едно от първите неща, които трябва да притежава един съвременен оперен певец.
Юра Трошанова: Когато Вие започвате да работите с Райна Кабаиванска сте на 22 години, нали така?
Костадин Мечков: Да.
Юра Трошанова: Помните ли момента на първото си усещане от нея? Моментът, в който Вие вече си давахте сметка кой стои пред Вас? Помните ли това първо усещане?
Костадин Мечков: За един млад човек, да се срещне с едно такова име, е винаги изключително важно и може би малко притеснително, но няма как. Спомените ми са много ясни, защото това беше, още когато майсторският клас се провеждаше в Зала „България“ и все още не беше в Софийската опера. И аз очаквах нещо страшно да ми се случи, а то беше много приятно. Тя е един човек, който много умее да общува с младите, да ни предразположи към това да се учим с нея и да сме много близки и това се видя още от първата ни среща с нея. Поне при мен беше така. Няма да забравя първото определение – аз на 22-23 години, не можем да говорим за един зрял бас като глас и като физика. Тя ме наричаше Басо-Банбино, няма да го забравя никога. Това означава едно момче, което е бас, но може би след няколко години наистина ще бъде бас. Така започна работата ми с нея.
Юра Трошанова: Какво знаехте за нея преди да се запишете за майсторския клас и тя да Ви одобри?
Костадин Мечков: На мен като човек, който се занимава с опера, ми беше много интересно и имах радостта да мога да работя с много големи имена от операта - едно от тях е Райна. С тази информация, която има в момента в интернет, имаш възможност да видиш всичките записи, всички огромни театри и сцени, на които тези хора и Маестрата са били, както и диригентите, с които е работила. Това за нас е една мечта, един път към, който се стремим.
Юра Трошанова: Учейки в Бургас, в началото, споменах, сте учили пеене, но също така и пиано. Неслучайно подчертах, вие самият отлично знаете, колко е важно, когато човек е певец да може да свири добре на пиано. Пианото е основният инструмент. То е пътят към всички останали специалности при нас музикантите. За Вас е също толкова важно да познавате италианския език. Бидейки в тази среда на обучение по глас, пиано и италиански, няма начин да не сте се интересували от тези големи артисти от нивото на Райна Кабаиванска. Затова Ви попитах какво знаете.
Костадин Мечков: Аз съм работил с нея много дълго време. Миналата година прекарах цяла година в Модена със стипендия от Нов български университет и Фондация „Америка за България“. Там имахме възможност да общуваме по-отблизо. Чувал съм невероятни истории за Павароти, за Доминго, много забавни истории. Те също са били в една гилдия, която е била много сплотена, и имат много интересни случки. Те са били приятели освен колеги. Слушал съм много такива интересни истории.
Юра Трошанова: Самата Райна Кабаиванска също имаше много хубаво приятелство с Павароти. Помните, че когато той почина, тя изпя „Аве Мария“ на погребението му в Модена.
Костадин Мечков: Тя е един много открит човек и още от самото начало, въпреки че ти виждаш Райна Кабаиванска – една фигура, която си гледал по телевизията. В страни като Италия тя е просто една звезда, която хората познават и обичат. Това, че имаме човек като Маестрата, трябва да е изключителна гордост за нас българите. В това поколение операта е била в своя бум, своя пик и певците са се чувствали много обгрижвани, всички наши големи имена – Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова, Николай Гюзелев, тези хора са били супер звезди. Били са невероятни, с невероятна харизма и аз виждам това нещо дори сега в Райна Кабаиванска. Невероятно е да видиш един такъв човек на сцената, да пееш с него... На Юбилейния концерт по случай 80-годишнината бяхме на една сцена с нея и пяхме на една сцена с нея. На репетициите беше невероятно да чуеш този човек да пее. Тя има страхотно излъчване и харизма. Да ти предаде усещането, което тя има, тя е ненадмината в това нещо.
Юра Трошанова: Как дойде при Вас идеята точно при Райна Кабаиванска да отидете и да учите в майсторския клас? В наше време светът е много по-отворен. Човек, стига да иска, да умее да направи контакти и да има финансова възможност, може да си плати да посещава майсторските класове на много големи звезди по света. И все пак тук ние имаме огромната привилегия, че Райна Кабаиванска, освен че прави и майсторски класове на други места по света, идва и тук в България, което на мен ми се струва (дано да съм права), че оценяват нашите млади български певци. В този смисъл за Вас как дойде решението, какъв беше мотивът, именно при нея да отидете да учите?
Костадин Мечков: Аз имах наблюдения как работи от няколко години преди това. Хареса ми подхода и начина на работа. Много е важно за един млад певец да избира хората, които да са до него и да му помагат и да го подкрепят. Това е много важно, защото ние сме едни много крехки... (колкото и да звучи странно), ние сме един много крехък материал, който много внимателно трябва да бъде обработен. Райна може това нещо и то цялостно, защото тя не е само вокален педагог, тя те учи цялостно на това какъв трябва да бъде един артист. Как трябва да стои на сцената един артист, как трябва да преживява една партия. Не е само интерпретацията и вокалното майсторство. При нея се учи комплексно, учи се всичко, което ти трябва да знаеш. Тя винаги го е казвала, че работи само с хора, в които вижда, че имат всичко необходимо, защото в съвременния свят, за да си оперен певец, наистина трябва да притежаваш много качества, дори само едно да липсва става много трудно. Затова пианото и италианският език са една солидна основа.
Юра Трошанова: А когато говорим за подхода на Райна Кабаиванска, може ли по някакъв начин да го опишете?
Костадин Мечков: Тя притежава тази съвкупност от неща, които да ти даде и да ти помогнат да вървиш напред и да се изграждаш като певец, личност и характер и всичко останало. В подхода си тя е изключително интелигентен и благ човек. Ние, както Ви казах, сме много крехки за оформяне и една нетолерантност към певеца може да бъде много опасна за неговото развитие. Тя е един стълб от енергия, които те подкрепя и ти дава нещата, така както трябва да бъдат дадени.\
Юра Трошанова: Какво означава нетолерантност към певеца? Какво точно имате предвид? \
Костадин Мечков: Аз съм чувал за много големи имена в чужбина, които се държат по време на майсторските си класове доста по-грубо, доста по-директно към един млад певец. Те наистина са големи имена, които могат да си позволят такова държание. При Маестрата това нещо го няма, има една огромна подкрепа и обич, която тя ни дава. И това се вижда. И неслучайно започнаха да излизат коментари за Школата Кабаиванска, защото това вече не са единични случаи, които сме станали певци, а това е наистина една Школа, която продължава да има своите успехи.
Юра Трошанова: Преди няколко години си спомням тя беше жури на конкурса „Кралица Елизабет“, мисля, че и Анна Томова-Синтова беше тогава. Разговаряхме по телефона с нея по този повод и тя бе споделила, че от години насам наблюдава едно и също явление: „Добри певци, но не изключителни певци“. За годините, през които Вие работихте с нея, те са около пет, може би?
Костадин Мечков: Даже шест.
Юра Трошанова: Какви са Вашите наблюдения, срещайки се с колеги от цял свят? Действително ли е така или тя е твърде претенциозна? И тя все чака този изключителен певец.
Костадин Мечков: Когато това нещо го каже Райна Кабаиванска, която наистина е живяла в това време, когато операта е била на едно изключително високо ниво. За съжаление в момента можем да говорим за криза в операта и това няма как да не се отрази на самия материал, който излиза като певци, и в България и в чужбина. В момента сме залети с певци от Китай и Корея.
Юра Трошанова: Не само певци, инструменталисти също има страшно много.
Костадин Мечков: Да и инструменталисти. Конкуренцията е страшно голяма. Дори в Школата на Маестрата в момента има такива певци, които имат страхотна кариера. Мога да спомена Мария Агреста, с която аз дебютирах в „Бохеми“ през 2010 г., тук в София. Тя в момента пее с Йонас Кауфман. Партнираха си на фестивала в Швейцария, ако не се лъжа в „Палячи“ и „Селска чест“. Имена като Андреа Каре, един страхотен тенор, който имахме възможност да слушаме тук в София и с когото пяхме заедно на Юбилейния концерт по случай 80-годишнината. Това са наистина изключителни певци, като се надявам да продължим да произвеждаме и в България, защото ние сме произвеждали такива певци много време и това е нещо, с което изключително много трябва да се гордеем. България има такива таланти, такива имена като Маестрата и трябва да се гордеем с тях.
Юра Трошанова: От друга страна, ние българите имаме традицията на нашите големи оперни баси, като се започне от с великата тройка Борис Христов, Гяуров, Гюзелев. И в този смисъл, мисля че е една голяма чест и отговорност, човек като Вас да върви по тези съвременни стъпки, защото да си български бас днес е нещо, което неминуемо се свързва точно с тези трима велики баси.
Костадин Мечков: Абсолютно! Това е една голяма чест и едновременно с това голямо бреме, което трябва да носиш, защото това е една изключителна традиция и това нещо се знае много добре и навън, и ние трябва го оправдаем.
Юра Трошанова: Българските баси освен това не са чак толкова много към момента, имам предвид и хората, които из света имат ангажименти. Примерно Орлин Анастасов е човек, когото го познават вече навсякъде. И там се прави паралел с Борис Христов, по специално по отношение на църковните му изпълнения. Кажете ми, според Вас и според Райна Кабаиванска, там където сте имали единодушно мнение - кои са най-хубавите басови роли, които за Вас са най-подходящи?
Костадин Мечков: С Маестрата много внимателно избираме репертоара, защото един млад певец наистина трябва да е много находчив за това как да избира ролите, които прави. Особено за един бас, при когото развитието започва задължително след 30-годишна възраст, има роли, за които трябва възраст и зрялост на гласа и на психиката, за да се изпеят. Затова с нея много внимателно работим ролите, досега се придържахме много към Моцарт. Работили сме с нея цели партии, които аз след това съм имал възможност да изпея на сцена, като Лепорело от „Дон Жуан“, Фигаро от „Сватбата на Фигаро“, това са роли, които един млад бас като мен е много важно да изпее, защото това дава едно дълголетие на гласа и това Маестрата много добре го знае и затова тя ни насочва винаги много правилно, според мен. Същевременно започваме да работим и по-сериозните Вердиеви партии, като Атила, Филип и руските опери, но, разбира се, това са неща, които ще дойдат с времето.
Юра Трошанова: Когато нещата са много по-различни, не само заради езика, и там също трябва това, което Вие казахте житейски опит...
Костадин Мечков: Житейски опит и зрялост. При басите не трябва да се бърза, колкото и всеки един млад бас да иска да изпее Филип – една роля, която всеки бас копнее да изпее. Трябва да се изчака, това е много важно за развитието на гласа и на певеца.
Юра Трошанова: Какво мислите за една Ваша роля, която доколкото знам е силна, сред всичко, което имате в репертоара си - тази на Принц Галицки от „Княз Игор“ на Бородин.
Костадин Мечков: Това е една роля, която аз много обичам, защото тя е много свободна, роля, която усещам близка, защото е много интересно да играеш по-лошия герой. Това винаги е едно предизвикателство.
Юра Трошанова: И за актьорите в театър и киното е така...
Костадин Мечков: Тази роля много ми харесва, арията е изключително концертна, може да се изпълнява и е много атрактивна за публиката.
Юра Трошанова: Преди шест години получавате стипендия на Национална музикална академия за XX Международна музикална академия Прага-Виена-Будапеща, посещавате майсторски клас в Иенерсдорф, Австрия под ръководството на Силвана Дусман и Йохан Бота, едно също голямо име в световната опера.
Костадин Мечков: Освен тях двамата аз може би съм забравил да спомена, но там имаше клас, в който аз за съжаление не успях да попадна, но имах възможността да работя малко с един бас – Курт Мол, световно име, особено в Моцартовите записи. Това беше едно страхотно изживяване, защото това са певци, които също могат да ти дадат много неща, дори въпреки моята крехка възраст, тогава аз съм бил на 22-23 години. Аз успявам да съчетая тези хора и от всеки от тях да „попия“ нещо и това много важно за една млад човек. Много е хубаво, че Маестрата не ни спира от това да сме по сцените и от това да се учим, което е много важно.
Юра Трошанова: Тя не е ревнива към това да бъдете само нейни ученици?
Костадин Мечков: Не!
Юра Трошанова: Което е доказателство за една много широко-скроена личност.
Костадин Мечков: Абсолютно. Да!
Юра Трошанова: Защото Вие много добре знаете, че има преподаватели, които са изключително ревниви към своите ученици, те са властни и ги затварят в една клетка, образно казано и по този начин орязват погледите им настрани към света. В какво се превръща операта днес според Вас?
Костадин Мечков: Операта се развива според мен. Колкото и да говорят за тази криза, която в момента много ни е натиснала и се чувства в нашите среди, че няма публика, че хората не искат да ходят на опера. Това въобще не е така. Но при положение, че ние в България представяме едни продукции, които са на 30-40 години, с една режисура, която за времето си е била страхотна, невероятна, но тя вече е гледана. Трябва да има нов поглед към това как се представя операта, за съжаление за това нещо са нужни средства, много средства... Трябва да се правят нови постановки с нови декори и костюми и така публика ще има. Това е гаранция, защото българина наистина обича да гледа опера, необходимо е да му се представя продукция, която е съвременна и добре направена.
Юра Трошанова: Вие сте в Държавната опера Бургас, като солист и едно от последните неща, които направихте там, макар, че не става дума за опера. Това е нещо съвсем различно – духовна музика. Пяхте басовата партия от „Стабат Матер“ на Росини.
Костадин Мечков: Да, това е една изключително красива музика, въпреки че не е сценично произведение. Изключително красиво произведение, Росини е създал един шедьовър, който за съжаление се поставя рядко в България, а според мен това са неща, които трябва да звучат повече, защото публиката наистина беше много екзалтирана от изпълнението. Беше прекрасно. По-различно е, когато си в роля, но дори когато си на концерт, ти отново си в роля, докато в тези произведения ти трябва да внушиш изцяло с гласа и с музиката едно чувство чрез музиката, което е много трудно, но пък има едно голямо удовлетворение от тази работа. Това са неща, които с Маестрата също сме работили. Освен „Стабат Матер“, Росини, също така и Верди „Реквием“, където има една страхотна басова партия и като цяло е едно страхотно произведение.
Юра Трошанова: Какво мислите за този еуфоричен успех, сега в последното издание на „Евровизия“, буквално от преди няколко часа на нашата певица Поли Генова?
Костадин Мечков: Това е много хубаво и показва, че България може да създаде един продукт, който да е харесван и навън, както в поп музиката, така съм сигурен, че и в оперното изкуство.
Юра Трошанова: Знаете ли какво си мислех. Всичко това е много хубав повод за радост, защото всички виждаме и музиканти и немузиканти, че нещата най-после са направени както трябва. Едно много добро представяне.
Костадин Мечков: Така е! Винаги, когато нещата са направени както трябва, това се вижда.
Юра Трошанова: Но си мисля друго. Ние имаме оперни певци, които са имали същите постижения, но просто за този тип музика не се говори толкова. Естествено няма „Евровизия“ в оперен вариант, но има други световни конкурси, които българи от доста време насам печелилят или пеят на сцени, на които само най-най големите артисти са стъпвали. А това остава непозната територия за повечето медии в България.
Костадин Мечков: Аз съм леко пристрастен, все пак и аз съм в тази гилдия. Не знам дали България има нещо по-известно в чужбина от оперните си певци. Ние имаме изключителни имена и в спорта, и в поп музиката, и в инструменталната музика, цигулари и концертмайстори на изключителни места по света, но това което сме постигнали в операта...
Юра Трошанова: То стои най-високо!
Костадин Мечков: Имена като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, като Борис Христов, Николай Гяуров, това са едни супер звезди, които всеки един човек навън познава. Особено в Италия имам един много интересен случай, който мисля, че ще е интересно да разкажа. Пътуваме за концерт с Райна Кабаиванска и ни спира пътна полиция в Тоскана, близо до Сиена. Полицаят в момента, когато ни спира само казва: „Здравейте, Маестра Кабаиванска!“, целува й ръка. Представяте ли си? Полицаят знае коя е Райна Кабаиванска и има едно изключително уважение към нея. Това ми се е случвало и с таксиметрови шофьори, които да я познават и да ходят на опера. Това при тях е една традиция и те познават тези имена, като една изключителна висота в оперното изкуство.
Юра Трошанова: Ние много често говорим в нашия съвременен свят, че еди-си кой е звезда и еди-си кой също е звезда, но и двамата с Вас знаем колко празно понякога може да бъде понятие от смисъл. Райна Кабаиванска обаче и хората от нейното поколение действително бяха звезди, в пълнокръвния смисъл на думата и по този повод ми се иска да Ви задам един последен въпрос. Дали някога с Райна Кабаиванска сте си говорили за тези неща?
Костадин Мечков: Винаги, това се отнася за всеки човек, не се отнася само за хората, които се занимаваме с изкуство и които сме на сцена. Малко или много, когато излизаш на сцена пред 5000 човека в зала 1 на НДК, примерно както беше на големия концерт и когато си на някоя огромна сцена, на която са били и те. Когато има едно отношение на хората към теб, като към човек, който се е справил с нещо и си бил невероятен и си им дал една емоция, неминуемо във всеки един от нас се надига едно, можем да го наречем самочувствие, но с това много трябва да се внимава. И тя много ни говори и за тези неща. Затова Ви казах, че тя е един човек, който като цяло те учи за тази професия. Тя ни говори „Колкото и да имате работа, и да сте по големите сцени, никога не забравяйте семействата си, не забравяйте откъде сте тръгнали“. Това са неща, които сме чували от нея и според мен са много важни, както нещата, които ни учи вокално и като интерпретация. За мен това е един човек, който ти дава нещата накуп, и много неща, които са ти нужни за професията и за живота като цяло.