Райна Кабаиванска ще бъде чествана със специална вечер, съвместна инициатива на Teatro del Maggio и Dischi Fenice в поредицата "Големите гласове на del Maggio", днес от 17 ч. Оперната легенда ще се срещне със свои почитатели и ще разкаже за кариерата си в операта на Флоренция, както и за издадения през август 2017 г. от #MaggioLive – официалната дискографска поредица на фестивала Maggio Musicale Fiorentino - двоен диск със запис на историческата „Мадам Бътерфлай” от януари 1979 г., дирижирана от Джанандреа Гавацени и с Райна Кабаиванска в главната роля. Музикалните критици Джани Гори и Грегорио Мопи представят впечатленията си за този спектакъл:
ПУЧИНИ, Мадам Бътерфлай - Р. Кабаиванска, Ф. Рафанели, Дж. Матеини, Дж. Мариги, Дж. Дзанканаро, Ф. Ричарди, Дж. Джорджети, Дж. Дел Виво, О. Тадеи; Оркестър и хор на Маджо музикале фиорентино, диригент Джанандреа Гавацени.
MAGGIO LIVE 018 (2 CD)
Винаги се е твърдяло, че дискографията на Райна Кабаиванска (най-вече студийната) не отговаря на славата на певицата. Като причина се е изтъквало, че гласовете на певиците-актриси, тези със силен театрален темперамент, не се адаптират добре към изискванията на звукозаписното студио. Така беше с Магда Оливеро (но в най-добрите години на Магда, дискът все още беше иновативно допълнение), така е и с Райна, при която записите на живо преобладават, с всичките достойнства и ограничения. Бътерфлай е нейна коронна роля, с която триумфира докато, както се шегува самата Райна, репликата quindici netti netti („на точно петнадесет години“ - възрастта на Чо Чо Сан – бел.превод.) изпята за пореден път, не й се сториха смущаващ повод за усмивка и за подходящо разделяне с тази роля. Всъщност тази Бътерфлай, записана на живо на фестивала Маджо музикале фиорентино през 1979 г., може да се счита за първата й афиширана звукозаписна Бътерфлай. Това придава издателска стойност на поредицата на славния звуков архив на Фестивала. В пълния си зрял творчески разцвет Кабаиванска, вече от двадесет години на сцената, имаше богат набор от Мадам Бътерфлай, но цялостни записи щеше да направи няколко години по-късно. Без да задълбавам в „другите“ Бътерфлай, флорентинската има такова качествено изпълнение, че може да засенчи всяко друго, дори с резервите относно звукозаписа на живо. Преди всичко великолепните музиканти на фестивала от седемдесетте години и маестро Джанандреа Гавацени, за когото поетиката на Пучини нямаше тайни. Така изпълнението се превръща в здраво свързване на историята и културата на концертиране. Въпреки плътността на симфоничната окраска (с изтънчен симфонизъм, но и наситено „коралов“), хиперболичният ефект и декоративният маниеризъм са изтласкани от мощното равновесие, в което преминават дълбок патос и драматично чувство. Трябва да се изтъкне изпълнението на българското сопрано - сякаш пак я виждаме в цялата красота на фигурата й, устремена напред като на създанията, които вървят срещу собствената си съдба. Изпъква момиченцето в нея, но със силния дух на силна жена и с непрекъснатост на вокалната дъга без изкуствена превзетост, поддържана от абсолютния контрол на звука, с емоционалното разнообразие на акцентите, с трогателната неподправеност на малките фрази (ще цитирам една тях: „Не го помня (Пинкертон)?... Сузуки, кажи ти…“). До нея мъжественото изпълнение на тенора Джорджо Мериги, деликатността на Флора Рафанели, строгото достойнство на Джорджо Дзанканаро, добрите изпълнители на второстепенните роли, въпреки че на моменти записът на звука ги ощетява за сметка на оркестъра. Върху всички връхлита в хрониката на живо на диска ураганът от неудържимия и също толкова заслужен ентусиазъм на публиката.
Джани Гори
Гавацени и Кабаиванска с Бътерфлай във висините
Грегорио Мопи
В архивите на фестивала Маджо музикале фирентино се откри непубликуван документ: записът на „Мадам Бътерфлай“ в Театро Комунале, който най-малко може да се определи като исторически. Такъв е както заради датата (януари 1979 г.), така и заради качеството на изпълнението, което, издадено в двоен диск в поредицата Maggio Live, оттук натам ще служи като задължително сравнение за всеки следващ прочит на операта на Пучини. Изпълнението на невероятно високо ниво се дължи на Джанандреа Гавацени на подиума и на Райна Кабаиванска в главната роля. Макар че в това представление във Флоренция всеки един музикант е дал най-доброто от себе си: оркестърът, хорът, другите главни роли (Пинкертон на Джорджо Мериги, Джорджо Дзанканаро, Флора Рафанели) и второстепенните роли (Франко Ричарди, Джорджо Джорджети). Отвъд достойнствата на отделните изпълнители, все пак Гавацени е този, който направлява всички. За него „Бътерфлай“ не са естетизиращи превземки и ориентализъм от вехтошарски магазин. Естествено, дълбоко е въвлечен в историята, без обаче да потъне в подвижните пясъци на сантиментализма, който се излива понякога от партитурата. Стъпил върху едно виждане на драмата, типично за ХХ век, дирижирането му е топло, нежно, непрекъснато под контрол, като оставя встрани сладникавостта и евтините похвати; залага по-скоро на завладяващия повествователен ход, изтъкан от наситена, напираща театралност. Всичко това успява да постигне и благодарение на Кабаиванска, която изцяло очертава психологическото разнообразие на гейшата: от наивността в началото, без вдетиняване, до строгата и болезнена зрялост, достигната през преломната развръзка на арията Un bel di vedremo (“Един хубав ден ще видим“).