Интервю на Мария Агреста за „Оперните таланти от Школата Кабаиванска“ по Classic FM
Mария Агреста (сопран) завършва Консерваторията в Салерно, а от 2009 г. се усъвършенства под ръководството на Райна Кабаиванска в Музикалния институт „Веки-Тонели” в Модена и в майсторските класове в Нов български университет. Стипендиант на фонд „Райна Кабаиванска” в Нов български университет. Носител е на награди от множество международни конкурси. Покорила е всички големи световни сцени – Метрополитън в Ню Йорк, Миланската Скала, Арена ди Верона, Баварската държавна опера, Виенска опера, Ковънт гардън в Лондон, Театро Ла Фениче във Венеция, Дворец на изкуствата във Валенсия, Парижката опера и др. Има изключително богат репертоар, включващ „Дон Жуан”, „Норма”, „Бохеми”, „Турандот”, „Травиата”, „Трубадур”, „Жана Д’арк”, „Оберто”, „Маснадиери”, „Весталка”, „Пуритани”, „Двамата фоскари”, „Палячи” и др.
Юра Трошанова: Преди всичко как ще определите изминалите месеци – тежък сезон или ненадейно появили се добри възможности? Имам предвид участието ви в „Травиата“ на Верди в Парижката национална опера, когато трябваше много бързо да реагирате и да заместите българката Соня Йончева /отменила ангажимента си по лични причини/ в ролята на Виолета.
Мария Агреста: Вижте, аз съм много благодарна на живота, на всичко, което животът ми дава. Гледам на всичко като възможност, за мен всичко е една голяма възможност. Естествено когато се говори за работа, за толкова важни ангажименти, налага се да се правят и жертви. Човек трябва да успее да се концентрира, евентуално вече има някакви планове да прави нещо друго. Но трябва да се концентрира и да се опита да даде най-доброто от себе си. И винаги присъства и обратната страна на медала. Но аз съм много положително настроен човек и винаги смятам, че животът поднася възможности.
Юра Трошанова: Разбира се. За вашата Виолета критикът Себастиан Хербек написа: „Тази Виолета, осигурена в последния момент, се оказа доста „луксозна“. Отзивите са много добри, но как вие гледате на критиките – четете ли ги или ги игнорирате?
Мария Агреста: Искрено казано, не ги чета много. На първо място, защото аз съм първият критик на работата си. Много добре знам, кога една вечер е минала добре или горе-долу. Все пак сме хора, не сме машини. Налага се да се съобразяваме с нашия живот, с битието, със здравето. Опитвам се да не чета, докато траят представленията, защото даже и да не искаш да ги слушаш, те действат обвързващо. Опитвам се да не чета в работната фаза. Но нека повторя: аз съм много обективна и на моменти изисквам много от себе си, дори прекалено. Аз самата първа си давам сметка как е минала дадена вечер, Трябва да уточня: за тази Травиата в Париж бях предвидена за представленията през юни. Следователно бях в Париж за два дена репетиции, а след това щях да замина и да се върна през месец юни. Вече бях там, когато Соня отмени участието си по лични причини. Знаех какво ме чака. Надявах се да не отменя участието и че проблемите й ще се разрешат.
Юра Трошанова: През изминалия сезон изиграхте с успех ролята на Виолета и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, под диригентството на Никола Луизоти. В сопрановия репертоар този образ е може би на-често изпълняваният. Каква е „вашата“ Виолета - как изглежда тя на сцената и как искате да звучи?
Мария Агреста: Моята Виолета със сигурност много спазва това, което е написал Верди, това, което Верди изисква от изпълнителя. Това е една Виолета изтъкана от много нюанси, много цветове. Това е Виолета, която преминава през три различни състояния. В първото действие тя е безгрижна, опитва се да бъде безгрижна, щастлива, когато среща любовта за първи път. Тази радост, обаче, секва почти веднага, защото идва ред на жертвата и трябва да се откаже от тази любов. Със сигурност е една Виолета, която търпи не само психологическа промяна, но и вокална. От един по-лек глас, по-“фриволен“ в кавички, се преминава към един със сигурност по-драматичен глас. А в края гласът отразява момента, тоест смъртта, тази изключителна болка, крайно страдание се отразяват и на гласа. Със сигурност това е една Виолета, която се променя, която търпи развитие по време на операта. Но преди всичко с огромно внимание към това, което е написал Верди.
Юра Трошанова:Признанието за вас идва през 2011г., когато пеете в „Сицилиански вечерни“ на Верди в Театро Реджо, Торино, с диригента Джанандреа Нозеда. Тогава и критиката, и публиката ви харесват, но, което е по-важно, вратите към една международна кариера вече се отварят. Днес, пет години по-късно, как мислите - това ли беше дългоочаквания успешен момент за вас самата?
Мария Агреста: Този момент си спомням с особено вълнение, защото бях преминала през един доста тежък период. Първоначално започнах обучението си като мецосопран. След това срещнах г-жа Райна Кабаиванска, с която започнахме обучение и работа по техниката и взехме решение за това преминаване и да оглеждаме сопрановия репертоар. Осъществихме го, като работихме заедно две години и половина с цел да се усъвършенства техниката. Междувременно продължавах да търся работа, да се явявам на конкурси. Конкурсите идваха, спечелвах ги, но не се случваше нищо решаващо. Нищо важно, докато не се появи тази прекрасна възможност. Трябва да кажа, че беше много хубаво, защото беше специален момент за Италия, за моята родина. Това беше радостен момент, защото се празнуваха 150 години от обединението, а тази опера я преживях изключително, защото говори за италианската история, съпоставена с днешно време. Беше прекрасно преживяване, от тази гледна точка. А беше прекрасно и защото ми даде възможност да покажа това, което мога да направя на сцената. Беше решаващ момент, онази светлина, която очаквах от много време да се насочи към мен. Беше голяма радост. Освен това радостта за мен беше огромна, защото тази роля преди мен в Театро Реждо в Торино я беше изпълнявала именно Райна. Следователно вълнението беше още по-голямо.
Юра Трошанова: Значи срещата с Райна Кабаиванска е променила живота ви?
Мария Агреста: Напълно.
Юра Трошанова: А сега един друг въпрос. Имало ли е случай, когато сте се радвали на по-особено отношение, защото сте ученичка на Райна Кабаиванска?
Мария Агреста: Трябва да кажа, че хората си спомнят за Райна с много обич, с голямо възхищение. Често ми се е случвало да чувам хората да казват, че се вижда, че съм учила при Райна, защото определени неща напомнят на нея. А това винаги ми е доставяло голямо удоволствие. Първо, защото сравнението е с една невероятна изпълнителка в областта на операта, а второ защото явно съм успяла да попия, наистина да науча от нея. Тя ми е дала много, а аз съм успяла да го възпроизведа.
Юра Трошанова: Вашето име стои в една челна четворка – вие, редом с Андреа Каре, Вероника Симеони и Вирджиния Тола. Вашият „квартет“ като че ли оформя лицето на най-утвърдените артисти от Школата Кабаиванска. Възможно ли е, според вас, да бъдете сравнявани помежду си, заради общото „семейство“, от което всички идвате? ... семейство в значението на школа
Мария Агреста: За сравняване не знам, но знам, че всичките сме много обикновени хора, хора, които обичаме това, което правим, хора, които имат желание да работят, да учат, много постоянни в това. Според мен свързва ни тази сила – любовта към това прекрасно изкуство. Всичките сме млади и особено с Андреа и Вероника поддържам тесни връзки, докато с Вирджиниия се запознах по-късно. С тях се запознах още в 2006 година, имаме много общи преживявания, много сме близки. Макар работата да ни отвежда да живеем далече, но в същото време се чуваме, и се обичаме. В тази перспектива, трябва да кажа, че Райна, освен че ни е научила на вокална техника, научила ни е да бъдем заедно, да се обичаме. Не грешите, като казвате, че е едно семейство. Спомням си, че когато провеждах лекциите в консерваторията, беше като майка с децата си. Тя майката, която учи децата си. Това е образът. Тя беше заедно с нас, притесняваше се за нас, дори се грижеше да сме нахранени. Наистина образът е на едно семейство.
Юра Трошанова: През лятото на миналата година си партнирахте с Вероника Симеони в „Норма“ на Белини – отново в Театро Реджо, а с Витория Йео /друга ученичка на Кабаиванска/ пък пяхте на Залцбургския фестивал. Чувствате ли се по различен начин, когато до вас на сцената има и друг от Школата Кабаиванска?
Мария Агреста: Аз всъщност не съм пяла точно заедно с Витория, пяхме в два последователни момента, но трябва да кажа, че да се пее с хора, идващи от същото семейство, винаги е много хубаво, повод за радост. Мисля, че това е един прекрасен момент и за Райна, да вижда как учениците й заедно имат добри постижения и й носят удовлетворение. Освен това да се пее с хора които познаваш и обичаш, винаги е много хубаво.
Юра Трошанова: Имали сте възможност да изнесете самостоятелен рецитал под акомпанимента на прочутия пианист Джулиус Дрейк на Залцбургския фестивал. Кое е по-близко до вас – един цялостен оперен спектакъл или камерните рецитали?
Мария Агреста: Винаги съм казвала, че това са два различни свята. Операта е сътрудничество, осъществява се от повече хора, различни роли, различни гласове: всички заедно работят, за да осъществят представлението. Следователно има и известно споделяне, включително и за това, което преживяваш в дадената вечер. Когато се прави рецитал, съществува много по-тясна, директна връзка с публиката: свързващата нишка е още по-къса. Това е като да разговаряш с всеки, един по един. Много по-задушевна ситуация. А това е ситуация, в която се изявяваш много по-директно, защото си ти и пианото и точка. А публиката е насреща и те слуша. Това са две много различни ситуации, но аз ги обичам и двете: и двата вида представление.
Юра Трошанова: Работили сте с Пласидо Доминго, Зубин Мета, Рикардо Мути – все велики музиканти, които със сигурност оставят много силни впечатления. А вашите какви са и какво научихте от тях?
Мария Агреста: Да се работи с хора от този ранг винаги е прекрасно преживяване, но и много важно за онези, които искат да се развиват и вървят напред в тази работа. От тях съм научила със сигурност абсолютното себеотдаване на партитурата. Например с маестро Мути работата е много прецизна, всяка дума обяснява музиката, питаме се защо в този момент музикантът е предоставил на тази дума, на тази фраза даден колорит, даден инструмент вместо друг. Извършва се много дълбинна работа. Същото се случва и с маестро Мета, който обича, обожава италианския репертоар; от определена гледна точка си поставя повече въпроси отколкото би си поставил италианец. Не е италианец, не е роден с италианския език, като сме се родили ние, и може би затова си поставя повече въпроси от нас. Затова от тях научаваш страшно много. Маестро Доминго, например, аз се възхищавам от него: когато се качва на сцената, носи със себе си невероятна енергия, сила, изключителна харизма. Лично аз много съм научила от тях, и продължавам да научавам.
Юра Трошанова: Ето какво споделиха с нас вашите колеги от Школата Кабаиванска: Вероника Симеони ни каза - „Ако пея, и начинът по който пея – това е само благодарение на Кабаиванска“. Костадин Мечков я определи, като един „стълб от енергия, който те подкрепя“, а за Мария Радоева е било мечта да учи при Райна. Но думите на Андреа Каре бяха още по-силни: „Райна е най-смелият човек и артист, който е бил до мен“. Вие какво бихте добавили към този портрет на Райна Кабаиванска?
Мария Агреста: Аз мога да добавя безкрайно много неща, защото Райна бе за мен светлина. Много ценна светлина. Защото не само освети пътя на моята кариера, на моето обучение, но беше до мен като жена, като майка, като приятелка, като доверено лице. И днес, когато се виждаме, а се виждаме доста често, тя винаги е готова със съвет, с подсказка. Тя наистина е една голяма светлина.
Юра Трошанова: Значи определението е светлина. Мария, това беше последния въпрос. За мен беше огромно удоволствие да ви чуем. Благодаря за интервюто. Пожелаваме ви много успехи с надеждата да се видим отново.
Мария Агреста: Много благодаря. Искрена прегръдка.