Мария Радоева от Школата на Райна Кабаиванска е Евридика в постановката на Стефано Пода в Античния театър в Пловдив
Интервю на Петър Барбалов
Мария Радоева е една от изявените певици преминали през майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, Музикален институт Веки-Тонели в Модена и Академия Киджана в Сиена. Стипендиант е на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Лауреат е на конкурсите “Neue Stimmen”, “Cardiff Singer of the World” и „Interenational Tchaikovsky Competition“.
Мария Радоева е солист е на театъра в Ерл. Дебютирала е в оперните театри в Торино, Верона, Лука и Пиза. В сезон 2011/2012 г. дебютира в Софийската опера и балет и Театро Комунале, Модена в „Бохеми“ със състав от ученици на Райна Кабаиванска. През декември 2014 г. участва в недостижимия концерт за 80-ия юбилей на Райна Кабаиванска в зала 1 на НДК. През ноември 2018 г. дебютира в 4-та симфония на Малер в зала „България“ със Софийската филхармония под диригентството на историческия Йорма Панула. През януари 2019 открива филхармоничния сезон в оперния театър във Верона с „Везендонк-лидер“ от Вагнер под диригентството на перфекционистичния Густав Кун и с оркестъра на Арена ди Верона.
Репертоарът ѝ включва Мюзета в „Бохеми“ и Нела от „Джани Скики“ от Пучини, Абигейл
в „Набуко“ от Верди, „Семирамида“ от Росини, Дорина и Дидона в „Mise en Abyme“ от Лу-
чия Ронкети, Кундри в „Парсифал“ от Вагнер, Ермионе от „Ермионе“, Елена от „Жената от езерото“ и Розина от „Севилският бръснар“ от Росини, Мария Бургундска в „Максимилиан“ от Беомсеок Й и Стефано Теани, Отавия от „Коронацията на Попея“ на Монтеверди, Донна
Елвира от „Дон Жуан“ и Фиордилиджи от „Така правят всички“ на Моцарт, Татяна от
„Евгени Онегин“ и „Йоланта“ от Чайковски, Джована Сеймур от „Ана Болена“ от Доницети и др. Евридика от „Орфей и Евридика“ от Кристоф Глук е поредната роля в предизвикателния репертоар на талантливото сопрано.
Предишното Ви гостуване на българска сцена беше през ноември 2018. В зала "България" дебютирахте 4-та симфония на Малер под диригентството на големия диригент Йорма Панула и концертът се превърна в едно от събитията на сезона. Поканата дойде от директора на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров. Сега сте тук за "Орфей и Евридика" в Античния театър в Пловдив. Кой и как Ви спечели за този проект?
- Винаги съм много щастлива да пея в България и отказвам само ако вече съм ангажирана или предложението не е подходящо за моя глас. Маестро Лучано ди Мартино ми представи идеите за “Орфей и Евридика” и ме покани да бъда част от този много специален спектакъл. Не мога да скрия, че онова, което привлече най-вече творческия ми интерес, беше режисьорът Стефано Пода- голямо име от световните сцени. Неговата работа е изключително детайлна, интересна, с много дълбок смисъл и символика.
През януари открихте симфоничния сезон на оперния театър на Верона под диригентството на друг голям диригент - Густав Кун. В медиите се появиха суперлативи за Вашето изпълнение. Разкажете за този концерт.
- В Италия не е много лесно да спечелиш публиката, а още по-малко критиката. Още след първата репетиция във Верона целият оркестър се изреди да ми прави комплименти, да ме разпитва. Беше огромно удовлетворение за моя труд и отдаденост. Благодарна съм на Маестро Кун, който вярва без капка съмнение в мен и ми гласува голямо доверие за изпълнението на “Везендонк-лидер” от Рихард Вагнер. Беше такова удоволствие да пея тези песни с един от най-добрите диригенти в света. Никой не вярваше, че съм ги научила, подготвила и изпяла наизуст за няколко седмици. Веднага получих нова покана от Верона. Също и от София – през март 2020 с маестро Кун и Софийската филхармония ще представим същия концерт и за българската публика.
В легендата Евридика е романтичен, но пасивен образ. Винаги следва Орфей, сякаш не е достатъчно силна за самостоятелни решения и борба. Вашата Евридика в Античния театър каква е?
- Не искам да издавам много за “моята” Евридика....Ще кажа само, че тя е всичко, но не и пасивна!
Знае се, че постановката ще бъде мащабна. Ще има, обаче, само две представления. Как се отнасяте към тази предизвестена мимолетност в правенето на изкуство?
- Наистина често се случва да се репетира месеци само за две-три представления, които минават като миг. Това обаче има и своята позитивна страна - помага да се предотврати една сценична рутина, която за мен е краят на един спектакъл.
За качествата на Вашия глас и вокалната Ви техника Евридика е лесна партия. Все пак открихте ли предизвикателство в нея от певческа гледна точка?
- Чисто технически, не бих казала, че за мен Евридика представлява предизвикателство. Това е голям плюс за мен, защото мога да се концентрирам изцяло върху думите и обема на този образ.
Вие сте една от изявените певици преминали през Школата Кабаиванска. В момента три млади български оперни певици - Александрина Михайлова, Мария Николова и Йоана Кадийска - се обучават с маестра Кабаиванска в майсторските класове на Нов български университет в София и Музикален институт "Веки-Тонели" в Модена. Какъв съвет ще им дадете?
- Съветът, който мога да си позволя да дам, е да попиват всичко. Всеки жест, всяка дума, всяка нота на Маестра Кабаиванска са учебник.
Кои са любимите Ви колеги от вашето поколение от Школата Кабаиванска? С някои от тях пяхте заедно в „Бохеми“ в Софийската опера и Театро Комунале ди Модена през 2012 г., както и на недостижимия концерт за 80-ия юбилей на Райна Кабаиванска в зала 1 на НДК през 2014 г. Какви чувства пазите в себе си от тези събития?
- Всички колеги са ми любими, разбира се. Имам незабравими спомени от “Бохеми”! Научих много! Относно концерта през 2014 - много съм щастлива и благодарна, че бях поканена да участвам на това незабравимо събитие. Едва успявах да успокоя дишането си от вълнение. Най-силното вълнение изпитах, когато Райна Кабаиванска излезе на сцената и почти нереалната, магическа атмосфера по време на нейното изпълнение.
Имате двама прекрасни сина. Съпругът Ви е диригент с международна кариера. Красотата Ви е по-голяма и от тази на Евридика. Можем ли да предположим, че на този етап вниманието и мечтите Ви са насочени предимно към професионалните успехи. Коя е най-голямата Ви мечта свързана с оперната сцена?
- Благодаря за комплимента. Музиката е моят живот и не бих казала, че семейството някога е отклонявало вниманието ми от кариерата. Напротив. Най-голямата ми мечта винаги е била, е и ще бъде, работейки да получавам пълно музикално и артистично удовлетворение. Да горя, заедно с колегите си за изкуството, за красотата и грозотата на образите, които интерпретираме....тъй като съм имала щастието неведнъж да изживея подобно удовлетворение, зная че не мястото, а хората са важни. Те променят енергията на средата и тогава се случват чудеса.